![]() ![]() X. Убедителност на един сладкодумникХаджи Смион от своя страна пък утешаваше Варлаама Копринарката. Батареята, още в безпорядъчно състояние от трескавото движение, което и беше дала силата на огъня, смъкнала се беше от високата си позиция и клечеше замислена, но още димяща, при барата, с поглед отчаяно впит към стряхата. Там, провесена на малакофа си, съхнеше на слънце и меланхолически се полюляваше праната рокля. Генерал Варлаам, блед, презеленял, запенен, с наострени подстригани мустаци, с изложена Сахара на слънцето, която сега лъщеше заслепително от пладнешките лъчи, ходеше бързо назад-напред по двора, последван от Хаджи Смиона, който чакаше да му отмине малко гневът, за да се не оплете в някоя безполезна, разправия. - Сега казвай: какво му се пада на тоя бяс нечестив? - попита изведнъж Варлаам, като се извърна. - На Селямсъза ли? Но Варлаам, който никога не именуваше съседа си, прибави раздражено: - На оногова, де, казвай! - Слушай, Варлааме, помирете се, казвам ти като на приятел. - Фарлам ли? - Добре е да се помирите, вярвай Бога, добре е да се помирите, по братски, по християнски - казваше покорно Хаджи Смион, който гледаше с добром да ги помири. Варлаам изгледа намръщено Хаджи Смиона. - Аз не очаквах от ваша милост такива едни совещания. - Аз, като приятел - измънка Хаджи Смион нерешително, понеже се боеше от някакво скарване. - Как? С него? Брат? Християнин? - Вярвай Бога, Варлааме, опрости г... Той се моли за прошка. (Хаджията лъжеше.) - Кой? Той? - Той, на, сега ида от тях е... убедих го и той е готов да се целувате, самичък рече, склони. - Целование с Юда? Да пази Господ, никогда! До гроба!... - Ама слушай, Варлааме! - Не слуша Фарлам. - Ама чуй ме де, една думица... - Отнюд! И Варлаам пак взе да ходи назад-напред с наведена глава и с ръцете отдире. - Варлааме - извика пак Хаджи Смион. - Слушам. - Аз и друг път съм ти казвал!... Булка! Нямам ли право? Булката нищо не отговори. Очите и се бяха впили в роклята, по която още личаха следи от два големи облака, нарисувани от котката с най-прекрасно индиго. Варлаам погледна и той роклята, изпречи се като свещ пред Хаджи Смиона и проговори гневно: - Ти от булката искаш право, а? А я попитай, какво и е на сърцето? - Знам я, знам я, тя е милостива. - Я попитай Фарлама как му се въртят облаци из стомаха? - Знам те, знам, да бях на твойто място, вярвай Бога... - Можеш ли изтърпя това кораблесокрушение на целия ми дом? - Не можа. - Би ли се примирил с такъв мръсник - предател и смертоубиец? - Аз? - Ти, де! - Умирвам! - Та и Фарлам умира, но сам си знай на душевното желание трескавицата. Чуждите хора отвън гледат в кошарата... а козата сама знае остър ли е ножът... Смей се, рекли, защо? Плачи, рекли, защо? Ех, по-добре да се смея, та да не плача. Светът е така: никого не е грижа за Фарлама. - Да, никого не е грижа за Варлаама - повтори машинално Хаджи Смион, като гледаше злополучната рокля, както и котката, които се сушаха на слънце. - Да вземе някой да ти наплеще Ингилиза не със синилява боя, ами само с чиста помия, па да му каже: иди се потъркаляй в джамфезената жълта рокля на булка Хаджийка, приимаш ли го? - Не го приимам. - Ами Фарлам как да го возприятствова? - Имаш право, недей приима, човек бъди, дръж се! - Това не е ли цяло отвергателство за честа на фамилията ми? Този смертоубиец ми обезчести леглото. - Право, човек за една чест живей! - каза Хаджи Смион. Варлаам помисли малко, па пошушна: - Знайш ли к'во? - Знам. К'во? - Не обаждай никому. - Няма да обадя никому. - Дай ми твойта... Хаджи Смион се втрещи. - Мойта? - Дай ми я! Смертоноската... - Пушката? - Тя. - Защо ти е? - Дай я. - Пълна е. - Пълна. Хаджи Смион се озърна плахо. - Мълчи, да не чуй някой. - Чувай... - Дяволът си няма работа. - Дай я на Фарлама, не се бой. - Не! - Чуй, няма да го опушна, смерт няма. - А защо ти е? - Ще ти каже Фарлам. Хаджи Смион клюмна отрицателно. - Хаджи, тоя Селямсъз е цял харсъзин... - Знам, е? - Нощеска се прехвърли през моя зид, помисли си... - Мисля. - Може някоя нощ пак да мине и да нападне фамилията. - Разбирам. Лани Геревица, копачката на гюла му, нали го вика на общината?... Пази си честта, Варлааме. - Дай тогава смертоноската! - Да ме пази Господ! - Няма да го убия совсем, ще го уплаша само, не си ли ми приятел? - Не, не, с пушка не си играй, пази си честта Варлааме! И Хаджи Смион бързешката изскокна из вратнята. Кога се отдалечаваше от улицата, той пак зачу силни крясъци, които възлизаха до облаците. Примирието се свърши. Почваше се решителният бой между двамата генерали - с батареите им.
![]() ![]() ![]() |