напред назад Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]



X. Убедителност на един сладкодумник


Хаджи Смион от своя страна пък утешаваше Варлаама Копринарката.

Батареята, още в безпорядъчно състояние от трескавото движение, което и беше дала силата на огъня, смъкнала се беше от високата си позиция и клечеше замислена, но още димяща, при барата, с поглед отчаяно впит към стряхата. Там, провесена на малакофа си, съхнеше на слънце и меланхолически се полюляваше праната рокля.

Генерал Варлаам, блед, презеленял, запенен, с наострени подстригани мустаци, с изложена Сахара на слънцето, която сега лъщеше заслепително от пладнешките лъчи, ходеше бързо назад-напред по двора, последван от Хаджи Смиона, който чакаше да му отмине малко гневът, за да се не оплете в някоя безполезна, разправия.

- Сега казвай: какво му се пада на тоя бяс нечестив? - попита изведнъж Варлаам, като се извърна.

- На Селямсъза ли?

Но Варлаам, който никога не именуваше съседа си, прибави раздражено:

- На оногова, де, казвай!

- Слушай, Варлааме, помирете се, казвам ти като на приятел.

- Фарлам ли?

- Добре е да се помирите, вярвай Бога, добре е да се помирите, по братски, по християнски - казваше покорно Хаджи Смион, който гледаше с добром да ги помири.

Варлаам изгледа намръщено Хаджи Смиона.

- Аз не очаквах от ваша милост такива едни совещания.

- Аз, като приятел - измънка Хаджи Смион нерешително, понеже се боеше от някакво скарване.

- Как? С него? Брат? Християнин?

- Вярвай Бога, Варлааме, опрости г... Той се моли за прошка. (Хаджията лъжеше.)

- Кой? Той?

- Той, на, сега ида от тях е... убедих го и той е готов да се целувате, самичък рече, склони.

- Целование с Юда? Да пази Господ, никогда! До гроба!...

- Ама слушай, Варлааме!

- Не слуша Фарлам.

- Ама чуй ме де, една думица...

- Отнюд!

И Варлаам пак взе да ходи назад-напред с наведена глава и с ръцете отдире.

- Варлааме - извика пак Хаджи Смион.

- Слушам.

- Аз и друг път съм ти казвал!... Булка! Нямам ли право?

Булката нищо не отговори. Очите и се бяха впили в роклята, по която още личаха следи от два големи облака, нарисувани от котката с най-прекрасно индиго.

Варлаам погледна и той роклята, изпречи се като свещ пред Хаджи Смиона и проговори гневно:

- Ти от булката искаш право, а? А я попитай, какво и е на сърцето?

- Знам я, знам я, тя е милостива.

- Я попитай Фарлама как му се въртят облаци из стомаха?

- Знам те, знам, да бях на твойто място, вярвай Бога...

- Можеш ли изтърпя това кораблесокрушение на целия ми дом?

- Не можа.

- Би ли се примирил с такъв мръсник - предател и смертоубиец?

- Аз?

- Ти, де!

- Умирвам!

- Та и Фарлам умира, но сам си знай на душевното желание трескавицата. Чуждите хора отвън гледат в кошарата... а козата сама знае остър ли е ножът... Смей се, рекли, защо? Плачи, рекли, защо? Ех, по-добре да се смея, та да не плача. Светът е така: никого не е грижа за Фарлама.

- Да, никого не е грижа за Варлаама - повтори машинално Хаджи Смион, като гледаше злополучната рокля, както и котката, които се сушаха на слънце.

- Да вземе някой да ти наплеще Ингилиза не със синилява боя, ами само с чиста помия, па да му каже: иди се потъркаляй в джамфезената жълта рокля на булка Хаджийка, приимаш ли го?

- Не го приимам.

- Ами Фарлам как да го возприятствова?

- Имаш право, недей приима, човек бъди, дръж се!

- Това не е ли цяло отвергателство за честа на фамилията ми? Този смертоубиец ми обезчести леглото.

- Право, човек за една чест живей! - каза Хаджи Смион.

Варлаам помисли малко, па пошушна:

- Знайш ли к'во?

- Знам. К'во?

- Не обаждай никому.

- Няма да обадя никому.

- Дай ми твойта...

Хаджи Смион се втрещи.

- Мойта?

- Дай ми я! Смертоноската...

- Пушката?

- Тя.

- Защо ти е?

- Дай я.

- Пълна е.

- Пълна.

Хаджи Смион се озърна плахо.

- Мълчи, да не чуй някой.

- Чувай...

- Дяволът си няма работа.

- Дай я на Фарлама, не се бой.

- Не!

- Чуй, няма да го опушна, смерт няма.

- А защо ти е?

- Ще ти каже Фарлам.

Хаджи Смион клюмна отрицателно.

- Хаджи, тоя Селямсъз е цял харсъзин...

- Знам, е?

- Нощеска се прехвърли през моя зид, помисли си...

- Мисля.

- Може някоя нощ пак да мине и да нападне фамилията.

- Разбирам. Лани Геревица, копачката на гюла му, нали го вика на общината?... Пази си честта, Варлааме.

- Дай тогава смертоноската!

- Да ме пази Господ!

- Няма да го убия совсем, ще го уплаша само, не си ли ми приятел?

- Не, не, с пушка не си играй, пази си честта Варлааме!

И Хаджи Смион бързешката изскокна из вратнята.

Кога се отдалечаваше от улицата, той пак зачу силни крясъци, които възлизаха до облаците.

Примирието се свърши. Почваше се решителният бой между двамата генерали - с батареите им.

 


напред горе назад Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух