Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На поляната пред манастира дружината стоеше нащрек.

Вместо заптиета, зададе се Димо Казакът.

- Казак! Казак! - всички се развикаха и го посрещнаха.

- Помия - каза той запъхтян.

Всички се изгледаха уплашени.

Той си отдъхна и прибави:

- Тарилйомът я оцапа!... Поразеникът!

- Ха, то ще е за гръбнака, нали? - попита бързо Хаджи Атанасий.

Казакът го изгледа свирепо:

- За него, зер, вземал, та си го намъкнал в гърлото и се удавил - каза той сурово.

- Не вярвам нарочно да го е направил това - забележи Хаджи Смион.

- Но защо викаха даскала? - попита Иванчо Йотата.

- Вързаха ли го? - попита Хаджи Смион.

- Защо ще го вържат даскала? - изрева грубо Казакът. - Даскала го вика за друго беят...

- Знам, знам - пресече го досетливият Хаджи Смион, успокоен вече, - да му прочете някоя вехта тапия, и той е къс в учението като мене.

- Каква тапия вехта? - изгърмя зверовито Димо казакът. - Каква тапия? Прокламация! Прокламация от букурещкия комитет!

Всички се втрещиха.

И Димо Казакът взе да им разправя развълнувано, че днес подир пладне Варлаам залепил извън на вратнята си една прокламация с образа на Тотя войвода, както разправят, и Селямсъзът, като разбутал любопитните, които я чели, отишъл, та я занесъл тичешком на бея. Това страшно учуди всичките, защото никога не би помислили, че тоя смирен Варлаам бил такова опасно същество; най-паче Хаджи Смион се уплаши, като си науми, че днес беше у Варлаама, който му иска даже и пушката, което и обади на другарите си. Мирончо се разкрещя и изпсува "предателя" Селямсъз, като се закле, че кога да е ще го обеси на портата му, като Варлаамовия гръбнак; Иванчо също изказа негодуванието си против "народното предателство" на Селямсъза, като изруга и невежествения Варлаам, който не е роден за бунтовник, но биде страшно поразен, когато Казакът му каза, че онбашият го търсил, защото нощеска до заранта светяла свещ в стаичката му над бакалницата, което породило съмнение. Другарите си зашушнаха и погледнаха подозрително на гузните двама души, съвсем като листо разтреперани от страх.

Подир минутно съвещание дружината промени плана и реши да иде в града.

- Направете се да ви няма, доде се разбере работата. Сбогом! - каза Мирончо строго на двамата души, като им посочи къде Стара планина.

Двамата приятели останаха няколко време поразени и се гледаха в очите, без да си продумат. Хаджи Смион с учител Гатювия фее на глава, смутен, замаян и изгубен, хвърли най-сетне бърз поглед към посоката, дето бяха изчезнали другарите, и наведе глава още по-отчаяно. Иванчо Йотата пръв наруши мълчанието.

- Дай совет, Хаджи.

Хаджи Смион го изгледа упорито.

- Какъв совет? - попита той сопнато.

- Къде да се крием?

- С тебе? Да ми изгориш душичката!

- Слушай, любезний приятелю - каза тоя път с покорен вид Иванчо.

- Какъв любезен и какъв приятел? Аз те не познавам!

- Ама чувай бе, брате, не се бой от мене.

- Ами какво пишете нощеска?

- Не прокламация, брате мой?

- Кому ги продаваш? Иди си!

- Не бе, брате мой, чакай да ти обадя.

Хаджи Смион го изгледа високомерно и недоверчиво.

- Казвай, нямаш ли пръст в прокламацията?

- Нямам, нали ти казвам? - каза Иванчо с шепнене.

- С Варлаама не си ли едно?

- Не, брате мой - каза убит Иванчо.

Хаджи Смион помисли.

- Закълни се, че нямаш пръст.

- Заклевам се, на! - И Иванчо се прекръсти.

- Закълни се според закона.

- Как?

- Речи: да ми капнат и двете очи, ако зная нещо.

Иванчо се закле, па попита тайнствено:

- Ами ти нямаш ли някакво известие и прочия?...

- Отнюд... Ами аз какво да правя сега?

- Да бягаме бе, брате, да бягаме!

- Да бягаме?

- Да бягаме в планината - каза Иванчо плахо.

- Добре, в планината. Ами булките? Не, не тогава ще речат: истински бунтовници... Па ако ни хване Филип? Пази, Боже, трябва да се бием с турците!

- Ами к'во? Не се страхувай от мене, бе, брате мой.

Хаджи Смион щеше да каже нещо, но изведнъж помисли и продума:

- Закълни се пак.

Иванчо пак се закле.

- Ела сега да идем да се крием в "Дупката".Оттам се гледа навсякъде, тя е до планината. Па ако ми изгориш душицата...

И тръгнаха бързо през ливадите към Бели яр.

Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]