Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Само двамина души най-много уважаваше на тоя свят чорбаджи Мичо Бейзадето: Миронча, който му говореше за възточния въпрос, и уважаемият учител Климент, който описваше пламенно величието на Русия. Защото бай Мичо беше горещ обожател на Русия и виждаше руски пръст във всички политически събития на света: от мексиканската революция, която влазяше кой знай в какъв гигантски план на Горчакова за превземането на Цариград, до Хаджи Димитровата чета, която предвождаха кой знае какви руски генерали, пратени от Петербург да изучат пътя към Цариград. А една пророческа книга - "Предсказания славнаго Мартина Задека", печатана на руски в миналото столетие и попаднала в ръката му по таинствен начин, беше утвърдила в главята му убеждението за скорото падане на Турция. Бай Мичо я знаеше изуст цяла и четеше места от нея в Джаковото кафене, за да подкрепя думите си за неизбежното прогонване на турците чрез велика Русия. Еднъж беят съгледа у тях на стената образа на императора Николая и попита кой е той.

- Дядо Иван "миразчият", ефендим - отговори бай Мичо.

Не ще ни дума, че бай Мичо вярваше, какво Русия е непобедима, и всички. помнят как по-лани, на изпита, той смъмра люто един ученик, комуто се беше паднало жребий Кримската война. Ученикът захвана да разказва събитието и като че искаше някак си да каже, че уж Русия била победена.

- Грешиш, синко, грешиш! Иди си вземи парите от даскала, който те е учил: нивга не е било руско побеждение!...

Но после, когато се отбиха в учителската стая, обиденият учител му доказа с история в ръка, че Русия е била надвита при Севастопол. Оттогава той пропадна в мнението на чорбаджи Мича; чорбаджи Мичо направи да го изберат школски епитроп и учителят не биде главен занапред.

Додето даскалуваше още учител Климент (руски семинарист и сега изключен, по чорбаджийски междуособия), чорбаджи Мичо често подбираше няколко свои приятели и отиваха на училището. Там той ги завеждаше при картата на Европа и кажеше просто:

- Минко това жълтото е Франца, а това моравото - Инглитера, а това зеленото - Аустрия.

- А Русия къде е-питаше бай Минко.

- А това е Данемарка - продължаваше бай Мичо, като си правеше нарочно оглушки.

- А Русията? - попита друг.

Бай Мичо погледне тържествено, едвам се усмихне и викне знаменателно на учител Климента, който се задава, за да ги здрависа;

- Учителю, учителю, ела да ни обадиш де е Русия!

А учителят още от вратата впиеше орлов поглед в картата, замахнеше и направеше голям кръг с ръка по нея.

- Страшна работа! - издумваха всички.

А бай Мичо им смигаше.

- Учителю, колко милиона има Русия? - пита бай Мичо стотния път, като се отбиеха да пият кафе у учителя.

- На 1872 имаше седемдесет и два милиона! - отговори той.

- Сега трябва да е порасла на сто милиона - забележи бай Мичо.

- А Петробург велик град ли е?

- От първите европейски столици.

- А Царское село... там живей царът?

- Да, лятно време.

- Какво ти село, то ще бъде страшен палат!- продума бай Петър.

- А война колко има? - попита пак бай Мичо сладострастно.

- Във военно време може да има един милион храбри солдати!

- Велика сила, майки! - продума б а й Минко.

- Лъжеш се, Русия може пет милиона война да вдигне въз Туркия! - възрази бай Мичо разпалено.

- Цял руски народ може да въстане, както на 1812 против великия Наполеона Бонапарта и цяла Европа! - каже одушевено учител Климент. (Обикновено флегматичен, учителят пламваше, щом заговореше за Русия, и тогава четеше оди от Державина или Ломоносова.)

- Туркия нито ден не можа стоя насреща! - извика бай Мичо.

- Русия е предопределена от провидението да завоюва Цариград! - каже, пребледнял от вълнение учителят и задекламира стихове (от Хомякова):

Высоко гнездо ты поставил,

Славян полунощной орел,

Широко крылья ти разставил,

Высоко в небо ты ушел!

- Това и Мартин Задекът пророкува: "Константинопл, столица султана турецкаго, взята будет без малейшаго кровопролития. Турецкое государство в конец разорят, глад и мор будет окончанiем сих бедствiй, они сами от себя погибнут жалостнейшим образом!" - четеше бързо и разпалено бай Мичо, като тупаше с пръст по масата.

Учителят подземаше, като сечеше въздуха с ръка:

И ждут окованьiя братыя.

Когда же зов услышут твой,

Когда ти крьлья, как объятья,

Простреш над слабой их главой.

Бай Мичо продължи, като стана прав:

"...О, Гданск! Град достохвальный, почитающий Бога и пребывающий верен своему государю! Ти взойдеш на высокую степен знатности, которой вся Европа удивляться будет. Но вы, несчастные турки! Греческий Вейсенбург и всю Венгрiю добровольно оставите. На несколько времени вы от взора всях скроетес. Мечети ваши разорены, а идолы ваши и алкоран вовсе истреблены будут. Магомет! Ти восточный антихрист! Время твое миновало, гробница твоя соженна и кости твой на пепел обращени будут... Лилiя, я говорю о Францiи..."

О, вспомни их, орел голночи!

Пошли им звоний твой привет!...

- продължаваше с трагически вид учител Климент...

И така тоя диалог в стихове и в проза се продължава между двамата разпалени патриота за голямо иступление на присъствуващите, додето училищният звънец обадеше, че е настал час за предаване.

Днес бай Мичо беше малко мрачен, защото гостът му, чорбаджи Николаки, голям турколюбец, му противоречеше и възхваляваше Англия. Напразно бай Мичо се горещеше и кряскаше пламнал; чорбаджи Николаки безстрастно надуваше чибука си и лукаво уверяваше, че турската войска надминувала по всичко руската и е обучена все по прусианска система. На това бай Мичо му отговори раздражено, че на Туркия и стигат Хаджи Димитровите хъшлаци, за да я пропъдят в Мека с нейните прусиански системи; но той се страшно разгневи, когато немилостивият Николаки презрително забележи, че хъшовете с а копелтии, които два ахиевски читака ще разпилеят, само да им се покажат. Тогава бай Мичо му извика страшно, че на тия "копелтии" командата им са руски генерали и че...

Отвори се вратнята. Влезе Миал Пандуринът и покани бай Мича да дойде на конака, дето беят е свикал и другите чорбаджии, за да съдят комитетската работа на Варлаама. Кога пандуринът излезе, чорбаджи Николаки забележи злорадо: "Ето какви простаци Варлаамовци са се наели да съсипят турското петстотингодишно царство! Изпила им кукувица ума!"

- Николаке! - изрева презеленял от ярост бай Мичо - ще те вземат дяволите! Господ едно време избра рибари и говедари, за да преобърнат света, а не като тебе магарета-философи!

И излезе бързо из вратнята, като заряза госта си смутен и попарен.

Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]