напред назад Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът


Навалицата се разстъпи и отвори път на учител Гатя.

- Чети даскале, тая книга! - каза беят със сардоническа усмивка и му подаде прокламацията.

Възцари се общо мълчание. Лицето на учителя, неприятно похлупено от дълбокия фес на X. Смиона, от бледо стана бяло. Додето идеше насам, той има време да съобрази, че е невъзможно за словото да го вика беят. Хрумна му, че друго по-опасно откритие трябва да е станало. Боязънта му се увеличи, като чу знаменателните думи на бея и видя подидаскал Мироновски, когото доведоха уплашен. Той пое хартията, която трепереше в ръцете му.

Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледите му още устни.

Всички го гледаха с разтупани сърца.

Беят беше изпулил страшно очи.

Учител Гатю вдигна очи и изгледа присъствуващите. Ненадейно погледът му падна на Селямсъза и той се засмя.

- На, и тоя ме гледа, гаче ще ме лапне! - измърмора Селямсъзът отчаяно.

Всички се взряха в Селямсъза и се изсмяха, очевидно без причина. Той взе да се озърта учудено да не би да се смеят другиму и смехът се усили.

Смаяният бей захвана и той да се смее. Вдигна се общ хохот, в който най-много личеше черковният глас на Варлаама.

- Е кажи, даскале, какво пише и кой образ е там - попита Карагьзоолу, когато смехът утихна.

- Образът на бай Ивана Селямсъза - отговори учителят, като се усмихна към Селямсъза.

- Хе, Фарлам кому казваше? - извика възхитен Копринарката.

Селямсъзът се разрева побеснял, като обсипа Варлаама с обвинения в бунтовничество, и че искал да му опропасти къщата, затова го написал в "прокламацията".

- Каква прокламация? Това е сатира! - каза учуден учителят:

Тази дума беше общопозната тогава, защото често се пръскаха паскливи, които наричаха "сатири". Но Селямсъзът избухна като буря и целият конак заехтя от вика му. Той настояваше да обесят Варлаама. В това време всички бяха настанали и заобиколили бея, та надничаха над сатирата, дето измежду текста беше изписана карикатура на подобие на Селямсъза, качен на гъска, с едър надпис: "Селямсъз настоятел училищни, за многая лета!"

- Бей ефендим - развика се пак Селямсъзът, - аз правда искам тук!... Тоя Тарилйом ми почерни честта - да ме качи на гъска; аз храня деветнайсет гърла и съм изморил досега осем аждерхана, и не на гъска, а на магаре не възприемам да се кача!... На, виж го как се смее! Е каква е тая работа! Тука за смях ли са го довели или за въже?

Карагьозоолу му махна с ръка да млъкне.

- Виж, Селямсъз, Варлаам не е писувал това.

- Как не е? Кой не е? Той ли не е?

- Виж, тука, на другата страна пък и него са написали, че езди на бухалка... На, чуй какво му пишат и нему: "Тарилйомът,настоятел училищен, Бог да го прости!"

- Как? Има ли това? - изкрещя засмян до уши Селямсъзът и надникна над сатирата. - Ах, Тарилйом, Тарилйом! Виж му муцуната - прилича на умряла коза.

Варлаам се позна в сатирата, изгледа зверски Селямсъза и се изгуби из навалицата.

Между това Селямсъзът пълнеше цял двор с гърлестите си смехове и се здрависваше с всекиго от първенците. Но беят, комуто тая комедия досади най-после, спогони го с мексиканеца. Селямсъзът тогава видя, че процесът се е свършил, и побърза да се намери извън конашката порта.

Но едвам беше преминал до кръчмата на Мирката и поздравил само осем души, застигна го заптие и му обяви, че по заповед на бея тази нощ ще лежи в затвор.

От Варлаама поискаха само поръчителство, че ще бъде верен на царството.

Сатирата беше написана от бакалския слуга на Иванча Йотата. От Иванча бяха само фигурите и диктовката. По една случайност, образът на Селямсъза там имаше огромна прилика с образа на Тотя войвода, както го изобразяваха проникналите и тука бунтовнишки картини.

 


напред горе назад Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух