напред назад Обратно към: [Иван Вазов][СЛОВОТО]



Автобиография


Родих се в Сопот на 1850 година.

 

Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безсистемно четене книги довърших - тъй да се рече - моето самообразование. Но в него останаха големи празнини…

 

Записах стихове - зачиракувах в поезията - от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.

 

От 1895 година, по-честит от Скитника евреин - аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София.

 

Но пак не патасах… творческият демон постоянно ми нашепваше: "Работи!" И аз работих и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.

 

През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието и на вярата ми.

 

Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах предаде на духа ми твърдостта на своите скали.

 

Но да не хуля Бога: 24 октомври т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той освети с лучезарно слънце облачното небе на моята късна есен.

 

3 ноември 1920

И. Вазов

 

 


По молбата на редакцията на "Обществена обнова" г. Вазов бе любезен да ни даде следите къси бележки за Живота си.

Редакцията

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух