Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

В недрата на природата цветущи

душа ми тайни си копнежи носи.

Всяк звук и вид на тоя свят живущи

в мен дига спомени, мечти, въпроси.

И наште два живота дружно дишат,

природа моя знай, дели, тълкува,

във песните й тъгите ми въздишат,

във нейнийй шум сърце ми себе чува.

А има час - в забвенье пълно падам.

Изпитувам блаженство чудно, рядко:

не чувствам, не мисля и не страдам

и цял във нея се поглъщам сладко.

Аз дъхам с нейний доб, размесен,

в живота й разсеян из ефира,

и ставам дъх, луча, звук, струя, песен,

и дишам с битието на всемира.

Юни 1899

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]