|
Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО] БеглецО град крамолен, столнино прашлива, бегах от твойте радости и язви! Като дете на майчини си пазви, почивам мирно в таз природа дива,
далеч от твойта суета и плесен и бляск от маски лъскави и грозни души. Далекий писък паровозни ме плаши, от ехтежа тук донесен.
И сякаш чувам зов: "Беглецо, хайде! Назад!" Но той умира в планината... И пак седа един и зад скалата аз гледам слънце как ще зайде.
Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|