напред назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]



По здрач


Вечерний здрач вълшебно було мята

над дол, над лес, над зъбери и чуки,

замлъква пиле; вятър спря в гората.

Мълчат усойно потъмнели буки;

от някой водопад шум иде, като плач,

  в вечерний здрач.

 

Във влажната клисура е спокойно.

На зъбера орлите неподвижни

стоят; прибра се стадото нестройно,

не чуй се вече смях в лозята ближни

на здравите копачки. Млъква квак и грач

  в вечерний здрач.

 

Край Искъра, един стоя, унесен.

Сумти долът. В въздуха прилеп фърка,

звезди засипват бързо свод небесен;

последня птица нейде в страх изцвърка;

мина последний закъснял косам

  в вечерний здрач.

 


напред горе назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух