Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Et une voix sortit de l’ombre et dit: Non!
V. Hugo

Отзивчивий гранит беседва с мен.

Веднъж викнах - в един горчиви час:

"Аз сам съм пак! Се сам! Скали, кат вас,

в пустиня съм!... Ох, туй усамотенье

до края ли ще ме дружи - всегда?"

    Скалата рече: - Да!

"Познах живота аз... Душа усърна

на грижи, скръб, измами в вечен плян.

Мечта подир мечта и блян по блян

разсяха се... О, няма пак да зърна

на младостта си светлите дене!"

    Скалата рече: - Не!

"Аз висоти стигнах - и в бури влезнах,

аз славата вкусих - и злъчка пих,

от гневний зъб на завистта патих,

из боя горд, но с рани зли излезнах -

злокобна мойта е била звезда!"

    Скалата рече: - Да!

"Аз работих и сях, пях с вяра жежка

във чест, в добро, във правда, но съзрях

море злини, срамът на трон видях.

О, камък, дай ми твоята мъртвешка

коравост - да не чувствувам поне!"

    Скалата рече: - Не!

Кога умра - туй сърце ще немее!

Тогаз дано друг песник вдъхновен,

на нов век син, и по-честит от мен,

триумфа на Доброто да възпее

и края на неправди и вражди!

Гранит, мълчиш! Защо не казваш: Да?

Станция Лакатник

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]