Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Пей света епопея
на честта и на трудът!
Ст. Михайловски

По хълми, урви, върхове, чукари -

до облаци - се качват зрели ниви,

художник-рало позлати, нашари

зелений плащ на тез балкани диви.

Навред следи от мишците упорни,

потът е свършил подвиг многотрудни.

И нужда - на труда лост благотворни -

донесе спор във тез места оскудни.

Труда! - Ний знайм ли? Знайм ли хляба ръжен,

спечелен с пот горещ и сладко еден?

Теглата знайм ли и живота тъжен,

укрити в тоз балкан безроден, беден?

Ний знаем ли труда свещен и честни

на сечивото, ралото и чука?

Ний труд наричаме службашкий лесни

и ялов труд - платений мързел тука!

Ний поколенье сме, което бяга

от работа и живий труд го плаши,

на свойте сили то се не набляга

и службата е идеалът наши!

У нас пустеят поприща просторни

за волен труд, земята ни беднее

от мишци и енергии упорни -

и тунеядството едно вирее!

За кътче на трапезата държавна

стреми се сит и гладен, мъдри, прости -

на чеда, на бащи мечтата главна -

за тамо дом и школа готвят гости.

А чужди гост ръка граблива пъхва

в съкровища, що господ нам обрече,

сиромашията - коварен влъхва -

през всичките ни порти влиза вече.

Почитам тихия труд на мъдреца,

на дееца усилията ценни,

художнику пламтежа, на певеца

умората във бденья вдъхновенни,

и всички, що с ламтежи висши дишат,

що умовете будят, озаряват...

Но, боже, при ръцете дето пишат,

творят, управят, водят, повеляват -

ти наспори у нас - ръцете здрави,

що работят, морят се, благоплодни,

що тихо вършат подвиг величави -

ръцете с шия от труд благородни!

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]