Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

В тоз горски свят, в тоз въздух, таз свобода -

навред за песни извори бог гуди;

на вдъхновенья живи майка - таз природа

при всяка стъпка в мен хармоний буди.

Душата ми превърна се на лира:

тя ек е, отзив, стон, химн, песен цяла;

там, дето други нищо не съзира,

тя рой цветя събира, ожедняла.

Чаровний вид, картината сурова -

еднакво звукове им мен изваждат,

един цветец, шум, спомен... ритма нова -

цял мир разкриват, цели песни раждат!

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]