Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Съмна се. И тази нощ прекарах във нейните

    обятия разкошни,

и спах, и на Искър слушах чаролейните

    мелодии нощни.

Съмна се. Екнали на жаби, на птиците

    звънливите орди;

закършил глас славей, въздуха орлиците

    зацепили горди.

Усмихват се зъбери, урви и връхове -

    от слънце огрени;

прозорец пропуска планинските дъхове,

    с живот напоени.

И влазят при мене зарите, свободата

    и горското утро,

подавам глава и здрависвам природата:

    "Добрутро! Добрутро!"

Юни, Черепишки мaнастир

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]