напред назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Цветя


Любов! Туй чудно слово в мойте песни

  планински не съм още вплел,

да го издумам в тоя свят чудесни,

  о, боже, не съм смел.

 

Защо душевни тайни да изваждам

  на показ и в тоз мирен кът?

Заспали рани в сърце да развряждам -

  та още те болят!

 

О, спомени, аз було върху вази

  фърлих, завинаги фърлих!

Надежди клети, с вас простих се ази,

  навеки се простих!

 

О, нека други, чий живот загадка

  не е бил зла, ни твар суров -

щастливите с любов делена, сладка -

  да спомнят за любов;

 

онези, чий сърца на зло съмненье

  не носят в себе страшний зъб,

кои намират радост, наслажденье,

  дори в самата й скръб.

 

А ази, в таз безбурна горска пазва

  найдох разтуха и покой,

и всичко, що живота ми отказва

  сега - но боже мой,

 

аз често си представям как по-красни

  тез красни би били места -

насяти с миризливите и страстни

  цветя на любовта!

 


напред горе назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух