напред назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Бухалът


Тъга и непонятен страх и мъка

притиска ме в гората пуста, глуха.

Ни шум в листа, ни пиле да зацвръка,

нито бръмченье - да смути въздуха.

 

Ужасен мир - такъв ще е във гроба.

Ужасна е понявга тишината!

Такваз ще е в зандана глух на роба -

но там поне дрънчат му железата!

 

Внезапно глас въздуха ням разтресе.

Вслушах се: бухалът избуха нещо...

И радост ненадейна ми донесе

тоз звук, зловещ в мълчаньето зловещо.

 


напред горе назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух