напред назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Болната змия


(П.С.)

 

С нозе от ход и лутане подсечени

  по урва качвах се една.

Внезапно в камъняка там напечени

  змия отровна ме клъцна.

 

Но зъбите изляха на обувката

  ядът си лют, неизлечим.

На халос й отиде ней цалувката,

  останах читав, невредим.

 

Пребих, стъпках змията отватителна

  и пътя си поех без шум...

Аз знам влечуга друга, зла, язвителна,

  срещал съм я на моя друм.

 

Тя неведнаж хапала е краката ми -

  и с колко ярост, злъчка, бес!

Но тя е болна - жали я ногата ми,

  и аз я не стъпках до днес.

 

Изпитвам християнско състрадание

  към таз озлобената гад,

и мисля, колко мъка, бол, страдание

  ней струва всяк изригван яд.

 

(Певец безвреден, тих, и брат на слабите,

  не съм помислил нивга аз,

че бих дигнал у змиите, у жабите

  такъва идрофобски бяс).

 

О, господи, във таз душа изгризана

  от злоба - твоя мир всели:

калаврата ми цяла е пронизана

  от толкова зъбчета зли!

 


напред горе назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух