напред назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]



22-та му годишнина


(24 юли 1877 год. - 24 юли 1899 год.)

 

Тоз ден нявга в Стара планина загина,

дух изпусна под ханджара стареца,

тоз ден той за други свят замина

  там под голата Амбарица.

 

Татко, твоят спомен мили, образ честни

придружават ме в света лъжовния!

А сега по-живо твоят край злочестни

  спомням, твоя гроб тъжовния...

 

Разтъжи ми се сърцето пак и влязох

в черкова, запалих вощеницата.

Дълго се надържах, слаб излязох:

  най-подир капна сълзицата!

 

И аз знаех: ти ме гледаше със вера

от небето, и ме благославяше,

на кристалний си живот примера

  пак ми завещаваше.

 

24 юли 1899

Седем престола

 


напред горе назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух