Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Настъпих аз чубрика дива -

и силно ми тя замириса,

подплаших аз птичка треплива -

изцвърка, в небе устреми се.

Ногата ми камъче тикна

в дола - и той екна разбуден,

запуших там извор - той бликна

по-силно, сърдит и зачуден.

И рекох си: тъй е сърцето

поетово чутко, екливо:

зло, натиск, бол сети ли, клето,

вълнува се, стене бурливо.

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]