Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Прощавай, планина зелена,

ти, пазво горска и засмена:

отивам, сбогом веч остай!

За толкова цветя и песни,

мечти и блянове чудесни,

за толкоз дарове: сполай!

Бъди сe красна, сe тъй дива...

И твойта самота еклива

тревога зла да не познай.

Живях и ази без тревога

у теб, в съседството на бога,

по твойте върхове: сполай!

Изпитах прясно вдъхновенье

и ново в тебе наслажденье -

тям споменът ще вечно трай.

На теменужката шарът й,

на твойта чубрика дъхът й

в душа отнасям аз. Сполай!

В мирът на твоята природа

вкусих от хубост и свобода

станaх поет пак в твоя рай,

и връщам се в света коварен

прегънат oдве, претоварен

със песни, здравие... Сполай!

1899

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]