Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Мы любим жить чужим умом.
И. С. Аксаков

И кряскахме: равенство, правда, свобода!

И махаме модно по стъгдите знаме,

надрастохме ние на цял век народа,

вселената цяла - отечество нам е.

И носиме нашето ново ученье

по всичките стъгди, пазари и друми,

по модата храним се, шумим в упоенье

със фразички гръмки, с мехурести думи.

А мъките позорни, тегла окол нази...

Не бърчат обаче те ашето чело:

мижим и крещим пак любими си фрази,

до нас не касае се живото дело.

вълнуват ни страшно неволите чужди

и плачем над чуждите гробове клети:

не видиме само тук нашите нужди,

таз област е тясна за наште полети.

Нам трябват простори далечни, широки.

Въпроси всемирни решаваме смело

и леем потоци от фрази дълбоки -

на дело, о братя, на дело...

Ний знайм ли живота и тежка му мъка?

Влезнахме ли лично във българска хижа?

Станахме ли отклик, простряхме ли ръка

на наш брат в неволя?... Ех, що ни е грижа,

че близо до нази човеци страдаят -

за цял свят са нашите модни въздишки:

нам трябва да кажеме всичко до краят,

каквото сме чели във чуждите книжки.

1884

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]