напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Нивата


Сейте разумное, доброе, вечное!
      Некрасов

 

Морен орач из нивата сееше,

    сееше в ровки бразди,

руен се пот от челото му лееше

    и по космати гърди.

  

Гледах как фърляше весело семето –

    чисти и здрави зърна.

Сей, земеделецо, днес му е времето,

    фърляй добри семена.

  

С жътва богата,  със спор, изобилие

    бог ще труда надари,

честно и славно е твойто усилие,

    бодро засявай, ори. *Зная сеячи и други във нивата –

    в другата нива у нас:

там ще поникне трънакът, копривата,

    не позлатеният клас.

 

Гнило е семето в почвата,  плодната,

    дето го пръскат они,

плодове грозни ще бликнат в народната

    нивица, грозни злини.

 

Хранят с отрова това поколение,

    с дело,  с примери и реч...

Бъдеще страшно ще  жънем в смущение,

    жънем го  даже ний веч...

 

Сейте, сеячи, доброто засявайте

    в младата нива у нас,

истини здави в душите втълпявайте,

    важен е днешния час.

 

Сейте ламтеж къмто правда божествена,

    сейте любов – не вражда,

милост в сърцата и обич мъжествена

    къмто дълга и труда.

 

Жадна за хубаво семе е нивата,

    силна е, сочна е тя:

всичко се фаща в горката, родливата:

    бурен и клас, и цветя.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух