напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Кокиче


Въз снега се е подало

ранно цъфнало кокиче.

Зърна цветенцето бяло

   миличкото птиче.

 

- Здравствуй, цвете ранобудно! -

пиленцето му издума; -

пролет иде, време чудно,

   радост в нова шума.

 

- Здравствуй - зайчето му каза, -

мъх в снега от дълго чопля...

Виждам, пролет се показа:

   скоро ще се стопля.

 

- Здравствуй, прелестно кокиче -

близкий сухи храст застена. -

Скоро пак ще ме окичи

   шумица зелена.

 

- Здравствуй - рече му въздуха, -

песен скоро ще да влее

радост в тишина ми глуха,

   слънце ще ме сгрее.

 

- Поздрав! - там от небесата

витошки орел изграка. -

В старо гняздо, на скалата,

   любов пак ме чака.

 

- Здравствуй! - рече му сърцето. -

Тежки ми са зимни бури... -

Рече и замлъкна клето,

   нищо не притури!

 

София, 23 февруари 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух