Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Търсих го на небето – там го няма –

от празнотата му смутен останах.

Търсих го в земния му дом, но в храма

   аз ликът му видях.

Подирих го в сърцата – срещнах тамо

не бога благи – други бог жесток;

дирих го в разума – той каза само

   "Не знам какво е бог!"

Потърсих го в душата человешка –

там името му беше, а не той,

дирих го вред...и викнах в мъка тежка:

   – Къде си, боже мой?

Не виждам те в небето и в чолякът,

земята пуста е сега без теб

и пълна с кривди, зло, синджири звякат,

   цари Ваал свиреп.

Заглъхна в бурен твойто слово живо

и твоя благ завет за братство, мир,

теб химни пейм, а служим послушливо

   на други, лют кумир.

Къде си, бог на любовта, живота,

на истината извор вечен, свят?

И чух аз вик: – "Търси го на Голгота:

   той пак е там разпят!"

София, 1899

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]