напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Двайсетий век


Стоиме на прага на двайсетий век.

Светът ще го среща със пенести чаши

и с песни, с надежди – че той ще е лек –

   мислителят само се плаши.

 

Ний влазяме в нов век, но не в нови дни.

Въпроси зловещи висят нерешени,

неправди царуват и вечни злини,

   вериги дрънчат нестрошени.

 

Печално наследсво изминалий век

на новий предава – тъй както прие го.

Недъзи вековни очакват лек...

   о, ще ли го найдат и в него?

 

Ил пак ще да скърца всемирний хомот

и гол меч – не разум ще има надвластье?

А как изжаднял е човешкият род

   за правда, за мир и за щастье!...

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух