напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Есен


Капят, капят позлатени

    листи по земята,

ветри есенни студени

    плачат в дървесата.

 

Някога, в младо време,

    тоя стон печален

скръбно свивал е сърце ми,

    кат стон погребален.

 

Фърка времето крилато,

    фърка с бяг чудесен:

мина мойта пролет, лято,

    влязох и аз в есен.

 

Днес спокойно гледам ази

    вехнещата младост,

кат картина, дето пази

    за мен тайна сладост;

 

днес любовно слушам тая

    музика в листата,

като отзив на оная,

    що ми е в душата.

 

1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух