напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Поету


Твърди, казваш, твърди са сърцата.

Твойте песни отзив не намират,

твойте сладки блянове в тълпата

ек не срещат, тях не ги разбират.

 

Те са твои – на света са чужди!

Пей за мъка всечовешка, жива,

пей за сълзи, за борби и нужди –

скръб душа ти с общата да слива.

 

Нека звучна лира да тълкува

туй, сърца що чувсвуват ранени,

плаче ли тя, громко ли ликува –

всяк да чува себе в нейно пенье.

 

Чучулигата за себе пей в ефира,

никой друг ней се не отглася,

а камбанний звън го всяк разбира

с трепет: той към всички се отнася.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух