Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

(Екатерина Авксеитиева Симитчиева)*

Поклон, сестро! Дух велик, незнаен

крил се в тебе – героиньо мила –

и гневът на цял народ отчаен

     със стихийна сила.

И сега те виждам как прекрасна,

   лвица разярена,

падаш жертва на борба ужасна –

     млада покосена.

Сякаш чувам: "Ето мойте гърди

слаби, женски – бийте, не отстъпам!

Таз земя е наша – и ще бъде.

     Тук мра – не се дръпам!

Мра за род и чест, от радост пълна.

Сестри, не плачете за мен, моля."

Ти умря и хладен гроб погълна

крехко тяло и желязна воля,

И ечи гласът ти пак през гроба,

носи се от две страни на Рила,

за да влива пламък нов у роба,

нам дълга да сочи с нова сила.

Той звучи: O сестри, майки, дайте

същия пример на братя, чада!

Как се прав стои, мъже, узнайте –

как се честно пада.

Поклон, сестро – вечно у нас жива!

Поклон на борците чудни, нови –

на земята, де цъфтят такива

     майки и гробове!

София, 1899 г.

* Българска учителка от Куманово, която се противопоставя на сръбските домогвания. Бременна, води една бурна демонстрация. Ударена от турски приклад тя загива след няколко дни.

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]