напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Гостите


    Кой чука там?

– Тук любовта е нежна,

омайницата прежна...

От моя сладък плам,

поет, поутоли гърди си!

      - Любов, иди си!

 

    Кой чука там?

– Аз Радостта съм. – Що е?

– Доидох в сърцето пусто твое,

по – пусто от порутен храм,

да фърля искра младост.

      - Иди си, Радост!

 

    Кой чука пак?

– Тук Славата е.Тичам

за нови лаври да извличам

поета из забрава, мрак.

Отнебесата ида право.

     – Махни се, Славо!

 

    Кой чука йощ?

– Скръбта съм.Дружка вярна,

дойдох да ти се мярна,

че сам си в тая тъмна нощ!

Отваряш ли ми ти вратата си?

    – Влез, ти си у дома си!

 

София, 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух