|
Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО] ГоститеКой чука там? – Тук любовта е нежна, омайницата прежна... От моя сладък плам, поет, поутоли гърди си! - Любов, иди си!
Кой чука там? – Аз Радостта съм. – Що е? – Доидох в сърцето пусто твое, по – пусто от порутен храм, да фърля искра младост. - Иди си, Радост!
Кой чука пак? – Тук Славата е.Тичам за нови лаври да извличам поета из забрава, мрак. Отнебесата ида право. – Махни се, Славо!
Кой чука йощ? – Скръбта съм.Дружка вярна, дойдох да ти се мярна, че сам си в тая тъмна нощ! Отваряш ли ми ти вратата си? – Влез, ти си у дома си!
София, 1900
Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|