Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На годините, на скърбите под твара

клюмна ми главата оснежена;

но видях го вчера минзухара -

луч огря душа ми натъжена

и сърце ми трепет млад усети...

И аз рекох: зравствуй ново цвете!

В зима крача... Но животът още пази

за мен тайни чарове мамливи

и на битието в бурните талази

храбро плувам: над бърда сънливи

утром зърна ли го дневното светило

аз му шъпна: здравствуй, слънце мило!

Сняг над мене... но сърцето - жарко.

Не убиват ледните фъртуни

туй, що в мене е вечно, що е ярко,

ни в душа отзивчивите струни

и крилата песен пак засяга

моя бдящ дух: здравствуй, Музо драга!

Дни на заник... И се любя жежко

тоз мир, хор от плачове и песни

любовта с възторзите й небесни,

на живота нектара, пелина

(близко ми е всичко человешко),

и на път – към тайний бряг да мина,

аз повтарям шепота на вековете:

здравствуй, сладки свете!

София, февруари 1910

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]