![]() ![]() Здраствуй, свете!На годините, на скърбите под твара клюмна ми главата оснежена; но видях го вчера минзухара - луч огря душа ми натъжена и сърце ми трепет млад усети... И аз рекох: зравствуй ново цвете!
В зима крача... Но животът още пази за мен тайни чарове мамливи и на битието в бурните талази храбро плувам: над бърда сънливи утром зърна ли го дневното светило аз му шъпна: здравствуй, слънце мило!
Сняг над мене... но сърцето - жарко. Не убиват ледните фъртуни туй, що в мене е вечно, що е ярко, ни в душа отзивчивите струни и крилата песен пак засяга моя бдящ дух: здравствуй, Музо драга!
Дни на заник... И се любя жежко тоз мир, хор от плачове и песни любовта с възторзите й небесни, на живота нектара, пелина (близко ми е всичко человешко), и на път – към тайний бряг да мина, аз повтарям шепота на вековете: здравствуй, сладки свете!
София, февруари 1910
![]() ![]() ![]() |