напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1900-1910][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Зимна нощ


Пак бурята вие,

пак вятъра снежен

в прозореца бие

сърдит и наежен.

 

В мечтанья унесен

ослушвам се мрачен

на зимната песен

във говора плачен:

 

ту пъшкат неволи

във тоз шум студени,

ту сироти голи,

ту гърди сломени;

 

ту воплите тайни

на сила убити,

ту мъки незнайни

на горести скрити.

 

И сякаш в таз песен,

де горка скръб диша,

тъгата световна

велика въздиша.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1900-1910][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух