напред назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Обновен народ


Професору Ив. Д. Шишманову

 

Да, таз война за нас морална беше баня.

Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди,

духът ни из това горнило на страданья

излезе по-як, здрав и цял се подмлади.

 

Бухтящий ураган пречистюва въздуха.

Къде сега онез прах, вон и мърсоти

на нашия живот? Литнàха, не се чуха.

Една велика страст в душите ни пламти.

 

Една велика страст, една велика мисъл

ни слива, движи, грей в тез кобни часове,

заветът, що сам бог в сърца ни е написал,

за жертви днес свети, велики ни зове.

 

И ний ги даваме за братята робове

без сметка и без жал – на бойните поля.

И сещаме се ний по-силни и по-нови,

и сякаш нова кръв в сърца ни се преля;

 

и чувство никакво дребнаво ил отровно

не ни мърси, а плам небесен в нас гори.

И сещаме се ний пораснали духовно

в тоз напън величав, по-чисти, по-добри.

 

Какъв запас от жар, от мъжество и сили,

високи доблести, духовни красоти

в народната душа небутнати се крили,

извикани навън от подвига свети!

 

Да, таз война за нас морална беше баня,

изкъпана оттам изскокна нашта чест,

светът на нов народ възторжено се кланя

и ний сами едвам познаваме се днес.

 

Ноември 1912

 


напред горе назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух