напред назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Таз война...


От бурний Лозенград до бряга беломорски

посяхме с трупове полета и долове

и друмът ни бе друм настръхнал от гробове,

от пламнали села над хекатомби хорски.

 

От траури сега България чернее!

Венеца лавров наш как скъпо го купихме!

И колко младости в земята ги зарихме.

И зимний вятър днес над тях зловещо пее!

 

Навред беди, беди! Там кърви и гробове,

тук хиляди, безброй сираци и вдовици,

с борци и стонове напълнени болници,

запуснати нивя, затворени домове.

 

Война ужасна, зла, стихия разярена,

бич изтребителен, ехтеж от гняв, риданья,

война безмилостна, море от плач, страданья –

   о, боже мой – и пак война свещена!

 

Ноември 1912

 


напред горе назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух