![]() ![]() "Ни педя земя!"И рече безумец: несть Бог!*
Славянство? - глупост, братство? - празна дума. Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук! Свещена клетва? - за хитреца глума, измама за простака тук.
О, Сърбио, така ли оправдаваш небратските си замисли към нас? С таквиз ли думи дръзки заглушаваш на съвестта неумолимий глас?
Така ли ти свети права убаряш, и връзките с честта като скъса на знамето си тоз позор писа? Ний чуваме те гневно да повтаряш:
"От Македония ни педя вам!" Но таз земя е наша, наша, наша! Светата българска реч я оглаша, земя е скъпа нам!
Тя жив е къс от нашто живо тело, през вековете с нас страда, диша, и с тръне увенчаното и чело, тронува, грее в нашата душа.
За нея бяха жертвите безкрайни, за нея мряхме при Люлебургас, за нея, след триумфите си сяйни, не лаври - траур носим в тоя час!
На наший зов за правда, мир, свирепо крещиш: "Ни педя!" - брат не, злобен враг - И в умопомраченье слепо С Миладиновия меч ни плашиш пак.
О, пак ли сеч? О, пак ли по полята славянски братски кърви ще текат? Историо, не давай си листата, не вписвай в тях на тия дни срамът!
Май 1913 г.
* И рече безумец: Няма Бог!
![]() ![]() ![]() |