напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Крали Марко


Стоиме възхитени,

стоиме удивлени

пред подвига велик,

пред устрема витежки

и напън свръхчовешки

   на нашия войник.

 

Омайват днес умът ни

делата му безсмъртни,

стихийната му мощ,

напорът му титански,

духът му урагански

   кога реве: "На нож!"

 

От Тимок до Бабуна

с крилата на фъртуна

летиш, войнико млад!

При Косово враг сгазяш,

във Охрид, Битол влазяш

   със левски стяг развят!

 

Навред летиш все тоя,

в стихиите и в боя,

със твоя вик: "Напред!"

В опасности налиташ,

"Къде врагът е?" - питаш,

   и гониш го навред.

 

Тук крепости събаряш,

там градове ударяш,

превземаш, пак фърчиш...

Поля, бърда прескачаш,

от Руен на Шар скачаш

   и с мощ света дивиш!

 

Тъй в друг век Крали Марко -

сърце юнашко, жарко -

търчал от рид на рид,

за бой в полята скитал

и планини прелитал,

   могъщ и страховит.

 

Преданьето твърди ни,

че след борби с години

той в пещера заспал;

но той щял пак да стане

да шета по балкани -

   не е ли веч станал?

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух