напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Езикът наш


"В новозавоюваните земи войници, чиновници и офицери се мъчат да говорят на населението по сръбски, когато самото население много добре разбира български език."
(Из статията на един вестник)

 

"О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш!...
Ти, болгарино непрельщайся, знай свой род и язик!"

Паисий

О, да, Паисие: речта ти беше права

в ония тъмни дни – и днес е я такава  :

народа наш по труд, по чест, по меч велик –

по липса на любов към свойто как е малък –

по рабския поклон по чуждото! – и жалък

с туй незачитанье на родний си език!

 

Тоз хубавий език, и звучен, и кристален,

във наший собствен дом е гостенин печален:

във дрипи, настрана стои оттикнат днес.

И тоя най-скъп дар помежду даровете,

щит, нас от гибел, смърт пазил през вековете,

не любим, не ценим – на чужди правим чест.

 

На тоз език и днес се радваме и плачем,

но ний се не гордейм със него, не го тачим –

едва ли пред света не ни докарва срам.

Туй, що е българско, е много долньо, диво,

о, чуждото за нас е скъпо и красиво!

О, чуждо любим ний! О, чуждо дйте нам!

 

Мнозина ли сме ний – пир, път ли сбрал ни тамо, -

едничък чужденец намери ли се само,

на неговий език завчас ще загълчим!

И вред си робското разнасяме смиренье,

доховна нищета и самоуниженье –

от миналите дни печат неизличим!

 

Език свещен, нам страж и в вековете дални,

чудесно сечиво за творби идеални,

от твойта красота кога ще се омайм?

Съкровище си ти, но то кому е драго?

от всичките блага най-скъпоценно благо

на-малко те скъпим, ний даже те не знайм!

 

Има ли ще народ кой себе си почита,

светата родна реч така да не зачита

Паисие, ти бе – та и сега си прав!

Скокни из гроба си, де влезе с жлъч отровен

от наший срам тогаз, и с глас сърдит, гръмовен

излей въз нази днес пророческий си гняв!

 

Януари 1916

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух