напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Световната война...


Плачи поете!/i>
  Я. Връхлицки

 

Човечеството клето,

в сълзи и кръв облето

в ужасний пир

на ярости, омрази-

разпенени талази-

жадней за мир.

За мир душите тръпнат,

таз дума всички шъпнат,

но никой глас

висок се не издига

да каже смело:Стига!

О, грозни час!

Недрата на Молоха

натъпкани бидоха

с тела без чет:

те йоще ще приимат,

дан кървава ще взимат

от клетий свет.

Небето се чумери...

Исторьята трепери

от страх, уви,

че листовете свои

пак с кървави порои

ще изчерви!

Гърми от ярост века!

На богочеловека

гласът мълчи.

Цял в кърви си, о, свете!

Мислителю, поете,

тъжи, плачи.

 

Февруари 1916

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух