напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Ек


De verre - pour gemir, d'airain - pour resister1
Victor Hugo

 

При хорът от привети,

от мило чувство сгрети,

и тоз ми глас кънти:

във песните си ти

лейш много гняв, поете!

 

Ах! Благост и любов

във моето сърце ли

не са до днес цъфтели,

кат струни затрептели

издавали са зов?

 

Та моята ли лира -

стон, нега, блян, мечта -

мощ в себе не набира

да служи на кумира

свещен на любовта?

 

Но що ми вижда взора?

Ужасно зло бесней,

превръща в тигри хора

и братска кръв се лей

в бой с мрака и позора!

 

Ах, благост! - в час, в кой звяр

жаднее за кръвта ни?

Ах, благост - пред пожар?

Пред смъртните душмани?

От зло не благост брани,

 

а гняв, а мощ, а сила -

обнажен меч в ръка!

Немее песен мила...

От буйната река

тих ромон кой чака?

 

И кой би чул сред зима

на славей песента -

през пролет тъй любима?

Там, дето вълци има,

що търси благостта?

 

В ехтежа на борбата

с насильето, лъжата

за благост пуснат вик

в пустинята е клик,

той чужд е на душата.

 

Сърце, що бол изпита,

в рев, вопли търси лек

и в буря страховита

скалата ековита

повръща бурен ек!

 

Януари 1916 г.

 


1) Oт стъкло - за да звъни, от бронз - за да се противопоставя.

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух