напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Певец


Мнозина днес видяха

в мен взор учуден спрели,

че дълго кат немях,

високо пак запях

и в старините бели.

Що чудно във това?

Нима на май привета

в стари дни поета

не може вълнува?

Не може го радва?

Когато звон удари

за празник – ден голям,

нали еднакво там

вълнува млади, стари,

зове към божий храм?

Нима Исая древни,

пророкът белобрад,

не изрази, фъркат,

ламтежите душевни

на израилский свят?

Мойсея снежноглавий

нима го нещо спре

в псалми творца да слави,

родът му че избави

от иго и море?

Кога ни славей смае

през пролет и обае

със песен – сладък дар,

кой пита и кой знае

той млад ли е ил стар?

Ах, в тези времена ли

на слава, идеали

поета ще немей?

Ах, туй, що бог запали,

тъй лесно ли гасней?

 

Февруари 1916

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух