напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Скитникът крал


Кат Каина, уплашен пред трупа окървавен

на Авела, о кралю, ти в бяг търчиш безславен;

     ти тръпнеш кат Макбета,

убиец коронован, пред Банковата сянка;

ти бягаш, гол и гладен и с просяшка осанка

     през планини, морета.

 

Кат вечний Агасфера, ти в скитане си вечно.

"Върви, върви! Не спирай!" – ти чуваш безконечно

     повтаряни тез думи!

И ти вървиш и скиташ от бряг на бряг в тревога:

кат някой звяр подгонен из своята бърлога,

     мениш легла и друми!

 

И твойто болно тяло се гъне към земята,

на цял народ понесло товара и съдбата!

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух