напред назад Обратно към: [Нови екове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



При Черна


Дене, ноще вие

смърт грозна при Черна,

в дим огнен се крие

зарята вечерна.

 

Дене, ноще - бури,

в небето - пожари,

тресят се клисури,

поля и чукари.

 

Реве, бучи ада

въз мощ вдъхновена,

желязо напада

идея нетленна;

 

все страшни, все нови,

пред вихрове бесни

стена от ножове.

 

Орел прелетял би

над тях - не човекът,

не стонове, жалби -

"Ура!" носи екът.

 

Бой на луда хала

с гороломна сила -

България цяла

там очи вперила!

 

1916 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Нови екове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух