Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Спомени, блянове тъжно-златисти,

сладостен шепот в повехнали листи –

   песни по заник.

Мисли, въздишки дълбоко човешки,

сълзи в душата потайни и жежки –

   песни по заник.

Тихи хармоний – не звукове тръбни,

трепети сладки, пленително скръбни –

   песни по заник.

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]