напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Спомени, блянове тъжно-златисти...


Спомени, блянове тъжно-златисти,

сладостен шепот в повехнали листи –

   песни по заник.

 

Мисли, въздишки дълбоко човешки,

сълзи в душата потайни и жежки –

   песни по заник.

 

Тихи хармоний – не звукове тръбни,

трепети сладки, пленително скръбни –

   песни по заник.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух