напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Видях теменужка


Видях в полето теменужка,

самотна и благоуханна.

- О цветенце, на пролет дружка

приветлива и песен ранна,

защо миришеш толкоз сладко?

- Затуй съм цвете, братко.

 

 

Попитах славея през мая,

кат пейше нежно: - Що туй вършиш -

тъй чудно си гласеца кършиш? -

А той каза: - И аз не зная,

но радвам ли се ил копнея,

аз требува да пея.

 

Попитах и сърце младежко,

Залюбено: - Защо тъй тежко

въздишаш в тая пролет млада?

То отговори: - Ах, небето

тъй наредило е: сърцето

да люби и да страда.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух