Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Седях в Борисова градина.

Насреща, в младата горица,

нахълтаха рояк дечица;

те бяха окол десетина,

ала крещяха за стотина.

И мислите ми те смутиха

с тез викове звънливи, луди,

и песнята ми нова, тиха,

мечтите ми коя гласиха,

роякът я далеч прокуди.

Но друга песен вместо нея

бликна в душата ми - за радост,

за златни детски дни, за младост

невинна - хубавата фея,

що носи сънища и сладост.

И тая песен не голема

в душа ми бързешком сложи са.

Но аз не мога я написа

тъй лесно, да, възможност нема:

тук вече цяла е поема!

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]