напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Из прозореца


Из прозореца си южен

всякой ден като поглеждам,

мощна Витоша съглеждам

в плащ зелен ил теменужен.

 

Виждам тамо кръгозора

със лазура му дълбоки

през тополите високи

на съседа ми във двора.

 

Често виждам, в блян унесен,

други гледки по-далечни,

сякаш сенки бързотечни,

сякаш някаква си песен,

 

чудни някакви градини,

цъфнали с надежди злати,

с бури, с устреми крилати -

вази, млади ми години!

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух