напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Здрач


Петлите весело пропяха

по дворищата още тъмни,

но по небето забледняха

звездите. Скоро ще да съмне,

живота дневен пак ще гръмне.

  Петлите весело пропяха.

 

Здрач иде. Сипва се зората,

разбудените псета бясно

разлаяха се в тишината,

на Витоша гърбът по-ясно

рисува се във небесата.

  Здрач иде, сипва се зората.

 

И аз да стана пак да пиша.

Звънтят в душа ми стиховете,

по-ран от птички в клоновете,

денят ще трябва да здравиша

и песните, в съня зачети,

  ще стана аз да ги напиша.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух