напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Струни


За тихи песни бяха нагласени,

о лиро, твойте струни - да въздишат,

да тръпнат от зефир, кой в листи стене,

да леят звукове, що нега дишат;

 

за тихи песни бяха твойте струни

изопнати, о лиро, за копнежи,

за блянове... но тя живя в фъртуни,

но ти трептя под бури и гърмежи.

 

И заеча и ти в пориви страстни,

превърна се в тръба, що свири в битви...

А бе създадена за песни ясни,

за нежни стонове и за молитви.

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух