напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Край реката


О спомени, тук всичко чезне, бега –

еднички вий не бягате от нас.

Кога бе то? Отдавна, ала нега

и днес ми вей от вас.

 

Пред мен шуми реката. Край върбите

стои и пей жена, коя любих –

жена в разцвет. Развява й косите

ветрец гальовен, тих.

 

Любих, и как любих!... Наста разлъка.

Дойде забрава. Тя е днес далеч.

Но що в душа ми тая сладка мъка

по сън погребан веч!

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух