Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Из смътний на живота шум

излязох на полята волни;

отбих се там от прашний друм,

насян от тъги, тревоги болни.

И зърнах нов мир, глътнах пак

чист въздух, благодат, свобода,

обвя ме лъх - и колко благ! -

лъхът на нашата природа.

Привет вам, родни планини,

привет вам, български долини,

поля, скали, гори, вълни,

самотни дебри и пустини,

в които в младите си дни,

отшелник в ваший свят, блуждаях,

летях към снежни висини,

под тъмни борове мечтаях;

делях живота ви; разбрах

на бога тайната голема,

до водопадите стоях,

да слушам вечната поема;

които славях и любих,

и още любя в упоенье,

от чийто извор жадно пих

кристални струи - вдъхновенье.

Сполай, о хубости, на вас!

Сполай, природо родна моя,

за всичко що прочетох аз,

във книгата велика твоя!

Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]