напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Загадката


Ни разум, ни съдбина,

ни демон, ни бога

недей моли, проклина

във твоята тревога.

 

Бездънно е небето,

морята са безкрайни,

загадка е сърцето

с великите си тайни.

 

Напразно дух си тиря

от извора до края -

умът говори: "Диря",

сърцето шепне: "Зная."

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух