напред назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Боровият лес


Сняг над него. Но той пак зелен е -

боровият лес. Мрази го зима,

летен жар гори го - той не вене,

равнодушно вихрите приима,

плащът му смарагдови не пада -

     поздрав, горо млада!

 

Сняг над мене. Но сърцето - жарко.

Не убиват ледните фъртуни

туй, що в мен е вечно, що е ярко,

ни в душа отзивчивите струни:

в глъбините й още пролет влада -

     поздрав, душо млада!

 


напред горе назад Обратно към: [Люлека ми замириса][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух